Постинг
21.09.2010 16:03 -
Размишления за мъжкото и женското начало
Тези дни чета книга за династията на Тюдорите, която отключи в мен много размисли върху отношението на мъжете към жените по онова време (16-ти век) и мястото им в обществото.
Общо взето тогава, както и до не много отдавна, жената е служела на мъжа предимно за сексуална наслада, създаване на потомство и обслужване на прищевките му. Това разбира се - най-общо казано - изключения винаги има.
Мъжът, от своя страна, е взимал всички решения, носел е отговорност за семейството, имал е право да прави каквото си иска без да взима предвид жена си и е можел да претендира за пълната й отдаденост във всяко отношение. Разбира се, жената, тъй като не е имала правото да изрича мнението си на глас, не е имала възможността да влияе (директно) на мъжът в обществото, не е имала друг избор, освен да се съобразява и чинно да изпълнява задълженията си - било то сексуални, битови или морални.
Отново искам да подчертая, че обобщавам най-общо картината както я виждам аз, без да претендирам за коректност или изчерпателност.
Хенри VIII (21/04/1509 – 28/01/1547), чиито живот следи книгата ми, е бил много краен в решенията си, касаещи както Англия и целия английски народ, така и личния си живот. Така, той по стечение на обстоятелствата през годините се жени и развежда за 6 жени, което все пак не е толкова странно за един крал. Това, което ме озадъчава е екстремността, в която изпада през целия си житейски път. Жени се за Катерина Арагонска, която го подкрепя, обича и му ражда дъщеря. По-късно Хенри се влюбва безумно в Ан Болейн и преобръща света, за да я има само за себе си. Тя, от своя страна, владеейки сърцето му, изиграва много добре ролята си на прелъстителка и си осигурява трона след смъртта на Катерина Арагонска. Години след съвместен живот и след много неуспешни опити да му роди син, Ан бива обвинена в блудстване и предателство от самия крал и съвсем логично, бива екзекутирана. Всичко това се случва с една и съща страст, която Хенри VIII влага в това да обича първата си жена, да я поболее от смърт в изгнание, да се влюби във втората, да я осъди на смърт, да се влюби в третата си жена, четвъртата, и т.н. Междувременно, да обяви всяко едно от децата си за законен престолонаследник и после, пак със същата страст и решителност, да отмени наследниците си, за да избере някой друг на тяхно място.
За тази екстремност говорех в началото. И това отношение към жените не разбирам!
Разбирам, че като крал, има много неща, които можеш да си позволиш да правиш - било то да обезглавяваш наред с или без причина, или да сменяш съпругата си, както и когато ти се прииска. Но не разбирам дали това е необходимост и мъжка постъпка или по-скоро признак за себеугаждане, нерешителност и разглезване. За мен, така, както го разбирам - по-скоро второто.
Не е мъжко да взимаш решение след решение, всяко по-категорично от предишното, с едни и същи ентусиазъм и страст, а след това, пак по този категоричен и страстен начин, да се отмяташ от същите тези решения. Поправете ме, ако греша!
В тази връзка, не разбирам, защо от друга страна, жената е била длъжна да се съобразява с непостоянността и приумиците на мъжа до себе си и чинно да навежда глава и да преглъща всяка негова постъпка. Пак повтарям - кралят си е крал и е разбираемо да се разглежда като частен случай. Но не означава ли това автоматично, че ако самият крал е толкова непостоянен и капризен, поданиците му се превръщат в същото? И защо това е разглеждано като някакъв вид добродетел, а не като разруха? Непостоянството, в крайна сметка, рано или късно води именно до разруха.
И в края на размишленията ми, искам да попитам - защо откакто свят светува, мъжът се е ползвал винаги с повече влияние и уважение от жената? С какво го е заслужил и каква е била първопричината мъжките индивиди да се разглеждат като по-висши от женските? Защо кралете са искали синове, а не дъщери и защо жените са умирали заради това, че не са успявали да осигурят мъжки потомък?
Питам съвсем искрено, защото не знам - трябва да има някаква причина за всичко това, върху която след това да се изградят всичките човешки ценности за мъжката и женската роля в обществото и въобще, в света като цяло.
Общо взето тогава, както и до не много отдавна, жената е служела на мъжа предимно за сексуална наслада, създаване на потомство и обслужване на прищевките му. Това разбира се - най-общо казано - изключения винаги има.
Мъжът, от своя страна, е взимал всички решения, носел е отговорност за семейството, имал е право да прави каквото си иска без да взима предвид жена си и е можел да претендира за пълната й отдаденост във всяко отношение. Разбира се, жената, тъй като не е имала правото да изрича мнението си на глас, не е имала възможността да влияе (директно) на мъжът в обществото, не е имала друг избор, освен да се съобразява и чинно да изпълнява задълженията си - било то сексуални, битови или морални.
Отново искам да подчертая, че обобщавам най-общо картината както я виждам аз, без да претендирам за коректност или изчерпателност.
Хенри VIII (21/04/1509 – 28/01/1547), чиито живот следи книгата ми, е бил много краен в решенията си, касаещи както Англия и целия английски народ, така и личния си живот. Така, той по стечение на обстоятелствата през годините се жени и развежда за 6 жени, което все пак не е толкова странно за един крал. Това, което ме озадъчава е екстремността, в която изпада през целия си житейски път. Жени се за Катерина Арагонска, която го подкрепя, обича и му ражда дъщеря. По-късно Хенри се влюбва безумно в Ан Болейн и преобръща света, за да я има само за себе си. Тя, от своя страна, владеейки сърцето му, изиграва много добре ролята си на прелъстителка и си осигурява трона след смъртта на Катерина Арагонска. Години след съвместен живот и след много неуспешни опити да му роди син, Ан бива обвинена в блудстване и предателство от самия крал и съвсем логично, бива екзекутирана. Всичко това се случва с една и съща страст, която Хенри VIII влага в това да обича първата си жена, да я поболее от смърт в изгнание, да се влюби във втората, да я осъди на смърт, да се влюби в третата си жена, четвъртата, и т.н. Междувременно, да обяви всяко едно от децата си за законен престолонаследник и после, пак със същата страст и решителност, да отмени наследниците си, за да избере някой друг на тяхно място.
За тази екстремност говорех в началото. И това отношение към жените не разбирам!
Разбирам, че като крал, има много неща, които можеш да си позволиш да правиш - било то да обезглавяваш наред с или без причина, или да сменяш съпругата си, както и когато ти се прииска. Но не разбирам дали това е необходимост и мъжка постъпка или по-скоро признак за себеугаждане, нерешителност и разглезване. За мен, така, както го разбирам - по-скоро второто.
Не е мъжко да взимаш решение след решение, всяко по-категорично от предишното, с едни и същи ентусиазъм и страст, а след това, пак по този категоричен и страстен начин, да се отмяташ от същите тези решения. Поправете ме, ако греша!
В тази връзка, не разбирам, защо от друга страна, жената е била длъжна да се съобразява с непостоянността и приумиците на мъжа до себе си и чинно да навежда глава и да преглъща всяка негова постъпка. Пак повтарям - кралят си е крал и е разбираемо да се разглежда като частен случай. Но не означава ли това автоматично, че ако самият крал е толкова непостоянен и капризен, поданиците му се превръщат в същото? И защо това е разглеждано като някакъв вид добродетел, а не като разруха? Непостоянството, в крайна сметка, рано или късно води именно до разруха.
И в края на размишленията ми, искам да попитам - защо откакто свят светува, мъжът се е ползвал винаги с повече влияние и уважение от жената? С какво го е заслужил и каква е била първопричината мъжките индивиди да се разглеждат като по-висши от женските? Защо кралете са искали синове, а не дъщери и защо жените са умирали заради това, че не са успявали да осигурят мъжки потомък?
Питам съвсем искрено, защото не знам - трябва да има някаква причина за всичко това, върху която след това да се изградят всичките човешки ценности за мъжката и женската роля в обществото и въобще, в света като цяло.
Природата е отделила в мъжкия индивид агресивното начало. Мъжът завоюва територия, избира жена, която да му роди жизнеспособни наследници, и иска да има синове, за да могат те да бранят неговата територия и със своите завоевания да я разширят.
Понеже мъжът е Агресорът, той е физически по-силен - има по-плътен и устойчив скелет и по-силни мускули. Тази физическа сила му е необходима, за да налага волята си над по-слабите. А жените са физически по-слаби и мъжете ги заробват. Фактически жените са първите роби в човешката история.
Преди появата на манифактурата и изобщо на индустрията е имало такива занаяти и съответно професии, че е трябвало да се прилага доста много физическа сила и да се работи в сурова и застрашителна среда. Затова мъжът е държал жената у дома, на безопасно място, осигурявал е живота и сигурността й и в замяна е искал пълно подчинение.
Днес положението е много по-различно, има много занаяти и професии, които могат да се изпълняват и от физически по-слаби хора - това отваря място на жените в обществения живот като цяло. Сега за изпълнението на дадени работи се изисква умствена кадърност. А в това отношение мъжете и жените са равнопоставени. Има кадърни мъже и жени - има и некадърни мъже и жени.
Но за съжаление светът все още е подвластен на грубата сила, подкрепена и от умели манипулации.
цитирайПонеже мъжът е Агресорът, той е физически по-силен - има по-плътен и устойчив скелет и по-силни мускули. Тази физическа сила му е необходима, за да налага волята си над по-слабите. А жените са физически по-слаби и мъжете ги заробват. Фактически жените са първите роби в човешката история.
Преди появата на манифактурата и изобщо на индустрията е имало такива занаяти и съответно професии, че е трябвало да се прилага доста много физическа сила и да се работи в сурова и застрашителна среда. Затова мъжът е държал жената у дома, на безопасно място, осигурявал е живота и сигурността й и в замяна е искал пълно подчинение.
Днес положението е много по-различно, има много занаяти и професии, които могат да се изпълняват и от физически по-слаби хора - това отваря място на жените в обществения живот като цяло. Сега за изпълнението на дадени работи се изисква умствена кадърност. А в това отношение мъжете и жените са равнопоставени. Има кадърни мъже и жени - има и некадърни мъже и жени.
Но за съжаление светът все още е подвластен на грубата сила, подкрепена и от умели манипулации.
Наистина имаш право за всичко, което казваш и за пореден път става ясно, че законите на джунглата важат с пълна сила и при нас, в това, което наричаме "цивилизован начин на живот". По-големият е разглеждан като по-силен, а от там - и като по-властен. Истината е, че по-голямата част от изводите, които правим ежедневно са базирани на преубеждения и стереотипи - така че, за съжаление никак не са обективни и коректни.
цитирай
